Природни богатства в региона

Природни богатства – Македонски Темпи

По средата на разстоянието Солун – Кавала, между селището Рентина и разклонението за селището Ставрос, се намира крайречната гора на македонски Tempi. Това е област с естествена красота, защитена от международният Рамсарски Договор. Заема приблизително 650 декара, и през цялата му дължина преминава реката Рихиос.
Характерно за долината на македонските Teмпи е гъстата растителност, което се дължи на богатата на хранителни вещества и вода почва. Растителността се състои основно от големи дървета – чинар, върба, липа, ясен и бряст. Също така има много видове храсти и тревисти растения, като например, дрян, папрат, ippourides, макове, galatsides.
Особено забележително е наличието на увивни растения като бръшлян, който обгражда с плътната си зеленина огромните чинари. На хълмовете отдясно и на ляво от долината, посетителят може да разгледа един различен тип растителност, наречен „макя” – характерен за гъстата храстовидна с голямо разнообразните растителност. Заслужава да се отбележи, че в съчетание с естествената растителност в местността има и зърнени култури и тополи.
Особено разнообразна е и фауната в региона. Околната среда на долината на македонските Teмпи е подходяща за развитието и оцеляването на различни влечуги и дребни бозайници. Записани са 87 вида различни птици, като кос, сврака, кълвач и кадънка.
Също така има и много хищници и дори се води като важно обиталище на хищници, като например сокол, бухал, мишелов. Поради голямата орнитологическа стойност дефилето на Темпи се води като „Важен Район за птицевъдство в Гърция”.
Освен голямата екологична важност, долината на македонските Teмпи има и голямо историческо значение. От северното подножие на хълма, на който доминира замъка на Рентина Artemision, е минавал известния римски път Виа Егнатия, а на кратко разстояние от замъка се намирала древното селище Arethousa. В западния вход, в близост до днешното селище Redina се намира каменният храм на Света Марина.

Природни богатства – Платанодасос – (Platanodasos)

В края на селището Ставрос, малко преди квартала „Милиес”и в близост до морето на площ 60 декара, е разположена гора от чинари (Platanodasos) или Platania както го наричат местните жители. Повече от 100 вековни чинари в някои случаи надвишаващи 50 метра височина и с около 8 метра периметър, даряват с магията си Струмския залив.

Чинаровата гора е единствена по рода си в Гърция , в такава близост до морето. Чинара-царя на фауната е известен с любовта си към водният елемент.
Това местоположение е било любимо място за почивка и преспиване на преминаващите от единственият земен път за Света Гора пътници. Името на областта е Paliochano произлизащо от едно старо ханче, построено под сянката на чинарите.
В рамките на чинарската гора се намира параклисът „Св. Йоан, построен от бежанците, дошли в Ставрос след гонението от Мала Азия през 1922. Той е построен в чест на тяхната църква в родното им село, Katerli. На това място всяка година се пресъздава идването на бежанците с кораби от Мала Азия като се прави една скромна възпоменателна церемония.
В дълбока сянка на високите и вековни чинари всяко лято хиляди туристи намират приятна прохлада. На това месторазположение има различни съоръжения, като игрища за волейбол и баскетбол, детски площадки и зони за отдих, които са в хармония с околната среда и допринасят за отдих и игри.
Топлите летни вечери, чинарите привличат пребиваващите от целия регион. В заведенята, които се намират там, посетителя може да се наслади на Струмския залив, пиейки любимия си коктейл на прохлада предлагаща се от чинаровата гора и слушайки подходящата музика.

Природни богатства – река Рихиос

Красивата долина на македонските Tempi се краси от векове с присъствието на река Рихиос, която е една от най-старите реки в Гърция. С дължина, която не надвишава 8 км, начална точка езерото Волви и крайна точка Струмския залив, Рихиос е основния канал за комуникация между тях.
Реката се е образувала преди хиляди години, когато поради интензивна сеизмична активност, съществувала в региона, е бил формиран път, в който са изтекли излишните води от езерото Mygdonia и са се вляли в Струмския залив.
Според исторически описания, езерото Mygdonia е било огромно езеро, което отделя полуостров Халкидики от останалата част на Македония. В днешно време останки от това езеро, са езерата Корония и Волви. които са защитени от международни конвенции и директиви на Европейския Съюз.
Странно би изглеждало за посетителя това че река Рихиос, има малка дължина и дълбочина, но в миналото характерно за нея е била богата рибна фауна. Учудващо е, че в близост до селището Рентина, е имало залив, в който са се хващали змиорките по време на тяхната миграция между морето и вътрешните води. Днес Рихиос се захранва от подземни източници.
Долината на македонските Темпи с река Рихиос и околната гора, са идеалната допирна точка на съвременния човек с природата. Едно посещение ще повиши чуството за необходимост от защита и екологично опазване на този регион.

Природни богатства – река Струма

Река Струма е една от реките на Балканския полуостров с обща дължина от 360 км, от които 242 се намират на територията на България и 118 км на територията на Гърция. Българите я наричат Струма, а по времето на османското владичество е била известна с името Кара-Сю. В гръцка територия, реката преминава само през област Серес, и заедно с река Agitis, която е основния му гръцки приток, принадлежат на хидрографическия басейн на Източна Македония. Струма се влива в Струмския залив, дарявайки на залива не само водите, но и името му.

Тя извира от Витоша, югозападно от София, на височина 2,200 метра. Тече на юг, първоначално като буен поток преминаващ през стръмни клисури, след което поема и оформя плодородна долина между Осоговската планина (с най-висок връх Руен) и Рила. Продължава пътя си към Гърция, като преминава между планините Малес и Пирин и малко преди да влезе в гръцка територия в нея се влива най-големия приток- Струмица, която извира от планината Плаковица, разположена в югоизточния край на Югославия.
Река Струма навлиза в Гърция на запад от село Промахон, през теснините Roupel, които е издълбала в продължение на годините между планинските вериги на Керкини и Орвилос. На това място, поради внезапна промяна на наклона на почвата, реката губи силата си и се разделя на два ръкава. Западният ръкав се влива в езерото Керкини и продължава към югоизток до точката кадето се свързва с десния ръкав. Там те образуват едно корито в близост до село Lithotopi.
От тази точка и на дължина 50 км до сливането и с река Агитис, коритото на Струма се подържа изкуствено, с диги и напоителни канали. Това се счита за необходимост, понеже естественото корито е било плитко и в миналото е предизвиквало широки наводнения. Напоителните канали са взимали излишния воден обем и същевремено са напоявали равнина.
Струма се слива 5 км пред устието си с река Агитис, която извира от южното подножие на планината Фалакро. На това място е имало езеро на име Ахинос, което от години вече е пресъхнало. Накрая Струма преминава между планините Keрдилия и Пангео и се влива в Струмския залив, източно от село Кердилия, образувайки една малка делта. Малката площ на делтата се дължи на въздействието на вълните и на крайбрежното разпръсване на материалите носени от реката. Преди години устието е било по на изток от днешното местоположение.
Основните гръцки притоци на Струма са Бутковас, който тече в малката долина Пороя, област Серес; Ексавис, който извира от планина Кердилия; Крусовитис, извиращ от планина Орвило; Ксиропотамос, извиращ от планина Мавровуни. Общата площ на водосбора на Струма е 16550 кв. км, от които само 6027 са в гръцка територия.

Реката е богата на суровини, които непрекъснато се нанасят в равнината на Серес и езерото Керкини: смята се, че се донасят най-малко 4000000 милиона кубически метра материали годишно, при средно годишно изтичане 3,4 милиарда кубически метра вода. Ширината на река Струма преминава 250 м а дълбочината стига до 3 метра.
Струмската долина е единственият канал за комуникация между България и Гърция и тя пресича пътя Солун – София. Каменият пласт на речния басейн е преобразен и се състои главно от аспид и мрамор. Също така има и седментни скали и метални наслойки. В някои райони на коритото, има концентрации на злато.
На реката има множество водна растителност от храсти, които дават красота на реката. Преобладават тополите, върбите, акациите и чинарите. Във водите на реката живеят много видове риби, сред които доминира шарана и в много по-малки количества, чироза, костур и змиорките. Фауната на екосистемата на реката се допълва от множество животни и птици, които гнездят по бреговете ѝ и пряко зависят от нея.

Природни богатства – езеро Волви

Западно от Струмския залив, на няколко километра разстояние, се намира второто по големина езеро в Гърция, Волви. Заедно с езерото Корония са били едно голямо езеро наречено Мигдония, но с различен облик : Корония е през лятото плитко, с ефтрофизъм и с малко кислород, а Волви през лятото е по-дълбоко, със среден процент от ефтрофизъм и повече кислород.
Езерото Волви е захранено от множество сладководни потоци и поточета. Заобиколено е от обработваеми земи, хълмове, тесни блатови и тръстикови площи. Езерото е по-дълбоко и с по-стръмни банки в северната ивица и показва останки от горски масиви. В района се намират две ценни гори: гората на селището Redina (отдясно и отляво на реката Richeio) и гората на селището Аполония край езерото Volvi.
Като цяло по отношение на флората в целия регион са регистрирани 336 вида растения, като 13 от тях са изключително редки. Между Волви и Корония се намират два вековни чинара, които са обявени за природни паметници и оказват гостоприемство на многобройни птичи гнезда в района.
В езерото живеят 24 вида риби, като има записани 19 вида влечуги и земноводни и 34 вида бозайници. Що се отнася за птиците има регистрирани над 200 вида. Районът е благоприятна спирка за емигранското пътешествие на птиците и точка за зимуване и размножаване. Теснините на Рентина са особено важен проход за хищници, като например за златния и царския орел.
Районът е предимно селскостопански, а също така има и риболов целогодишно без един кратък период през пролетта. Волви е една от малкото останали области в Гърция, където все още се отглеждат биволи.

Водният басейн в областта е от голямо значение защото има богато биологично разнообразие. Той включва плитките води на езерата с водна растителност и земна периметрична зона около тях, с ширина около 500 м ,с блатни растения (тръстика) и полу-водни (папур) растителни видове.
Водният басейн в района се характеризира като:

„Воден басейн на езерата Корония и Волви“ (Рамсарската конвенция 1971)
„Специално Защитена зона“ (SPA, ЕС Директива 79/409)
“ Район от обществено значение ‘’(ЕС Директива 92/43, Природа 2000 – GR 1220001)
„Защита на Средиземно море от замърсяване“ (Барселонска конвенция)
„Опазване на европейската дива природа и природните резервати“ (Бернска конвенция 1983)
„Опазване на мигриращите видове диви животни (Бонската конвенция)

Природни богатства – Живописни заливи

Великолепната структура на Струмския залив, която се допира до подножието на планините, предлага уникална възможност за посетителите. Пътувайки от селището Ставрос към селищата Олимпиада и Йерисос, по път изпълнен със завои се наблюдават безброй малки живописни заливи. В продължение на столетия този земен рай стои на мястото си непокътнат, придавайки вълшебство на Струмския залив.
Красотата на пейзажа ще очарова и най-взискателния посетител. Стръмни зелени хълмове, малки и големи скали съставят невероятна гледка. Що се отнася до гледката? Безкрайно синия пейзаж,който ще наблюдавате се нарушава само от преминаването в далечината на риболовни кораби.
Ако сте почитатели и колекционери на природните дарове, по време на престоя си в някое от селищата на Струмския залив, непременно трябва да посетите живописните заливи. Многоцветни миди, раковини и камъчета, издялани с Божията ръка, дървени клончета изпечени от солената морска вода ще предизвикат интереса ви, да ги добавите към вашата колекция.

Тези заливчета понякога са трудно, а понякога лесно достъпни, но както и да се стига до тях, те предлагат възможност за осамотяване, тъй като са отдалечени от населените места на района и от всякакъв вид комуникация с културата. Но се изисква от посетителя да се държи с дължимото внимание и респект към това чудо на природата. Така че не забравяйте да не оставите отпечатаците на „модерната цивилизация“ и да нараните по този начин богатството, с което природата така щедро ни е дарила.

Природни богатства – Плажове

Като бижу на селищата около Струмския залив са организираните пясъчни плажове, които щедро се простират по протежение на крайбрежието придавайки чар на пейзажа. Характерно за тях е че в продължение на много години, Европейския съюз ги награждава със Синьото Знаме, за чистота на крайбрежието и водите на Струмския залив. Всеки плаж има своя специфична характеристика.
Започвайки от района на Олимпиада, по пътя към Йерисос ще откриете т.нар „Проти паралия” (първия плаж). Скрит в малък естествен залив, плажа е еталон на младите хора в региона. Едно от предимствата на плажа със сигурност е бара, от където можете да си купите каквото ви е необходимо. Едно нещо е сигурно. Ще останете омагьосани от вълшебния залив .
В селището Олимпиада, ще срещнете най- живописния плаж на Струмския залив. Старото малко пристанище в центьра на плажа осеяно с малки риболовни лотдки, каменната пешеходна алея покрай пясъчния плаж, създават една картина, която напомня на Гърция в миналото. Заслужава да се отбележи и гледката от плажа, към необитаемия остров на име Kapros. Плажът е много спокоен, затова е предпочитан от семейства.
В селището Ставрос ще намерите три добре организирани плажове. Първият от тези, „Милиес”, се намира веднага след Ставрос, по пътя за Олимпиада. Простира се на дължина 2 км в подножието на планина Холомонта, като в единия край е обсипан със златист пясък, а на другия край плажа е украсен с големи камъни, които му придават див чар. Плиткото море и присъствието на спасители през лятото, го правят идеален избор за семейства.
Вторият плаж, „Платаня” се намира в края на Ставрос и има конкретна причина за посещаване. Повече от сто вековни чинара предлагат, от векове напред, прохлада на посетителите. Тази уникална картина заедно с съоръженията за волейбол и баскетбол, детските площадки и зони за отдих, които са в хармония с природата превръщат плажа в идеалена зона за почивка, прохлада и игри.
Третият добре организиран плаж на Ставрос, „Рихиос”, се намира в началото на селището, там кадето река Рихиос-от която е взел и името му, се влива в Струмския залив. С плажна ивица от 1 км и характерният за него фин пясък, „Рихиос” има прекрасна гледка към селището Ано Ставрос.

Вървейки по крайбрежната ивица на Струмския залив ще срещнете плажа на Врасна с дължина 3 км , който се нарича от местните Парагакия. Това е курортен район, в който са номерирани, не по-малко от 6000 ваканционни жилища и туристически квартири. Ако обичате да сърфирате, този плаж е подходящия за вас, тъй като специалното вълнение на морето, дължащо се на топографията на морското дъно предлага силни емоции. Спасителното покритие дава условията за един плаж подходящ за безопасно плуване.

Следващият добре организиран плаж, на Неа Врасна се намира в прегръдките на Струмския залив. С дължина 4 км и характерните за него дълбоки води, плажа на селището се гордее с прекрасната си гледка към селищата на Ставрос и Ано Ставрос. Успоредно на плажната ивица ще намерите пешеходната алея на Неа Врасна, където се провеждат много културни мероприятия през лятото и е идеалното място за разходка за хора на всякаква възраст. Организирайте се така че да присъствате на августното пълнолуние, защото гледката, предлагаща се от появата на луната от Струмския залив ще ви заплени.

Организирания плаж на Аспровалта се простира на дължина 7 км в сърцето на Струмския залив.Чистотата на водите, точността на предлаганите услуги и забележителната новопостроена пешехода алея, са основания за посещение на цялото семейство. Тук се провежда всяка година гръцкото първенство по плажен волейбол на юноши. Да не забравите да посетите малкото хълмче, което се намира на центъра на плажната ивица, където сред една зелена обстановка ще се насладите на аромата на морето.

Природни богатства – планина Холомонтас

В центъра на Халкидики и на север, покриваща разстоянието започваща от селището Хортятис и завършваща на Струмския залив доминира планината Холомонта (с най-висок връх 1165 м), местоположение с много растения, невероятна красота и прекрасна гледка към всяка посока. Известна от древността, за дървения материал, който е бил търсен от корабостроители и за мините, планина Холомонтас се нарича и „ипсизонос”, тоест „високо обградено“ заради богатата и растителност.
Ландшафтът на Холомонта се характеризира със стръмни долини и скалисти проломи, а богатата й гора, обикновено заснежена през зимата, е идеално място за незабравими походи. Борове, елхови, дъбови и букови дървета, се редуват с кестен , а също така има много потоци и извори. Въздухът е толкова чист, че затаяваш дъх.

Биоразнообразието на гората, помага за развитието на големи групи диви животни и птици. В действителност, лова на дива свиня и зайци са много разпространени в региона. Еко-системата на планина Холомонтас се характеризира като важен район за развъждането на хищници, като Pernis apivorus, лешояд (Gyps fulvus), царски орел (Circaetus gallicus), златен орел (Aquila chrysaetos), доган (Falco peregrinus) и бухал (Bubo bubo). Също така е възможно да се размножава тук и Черния щъркел (iconia Nigra).
Любителите на природата и пешеходния туризъм, които искат да опознаят планината Холомонтас, могат да следват една от следните горски пътеки-маркирани в района:
-16-ти маршрут: Започва от град Полигирос и продължава по хълмовете около него в прекрасен пейзаж със спираща дъха гледка. (2 ½ часа, 942 метра надморска височина.).
-17-ти маршрут: Започваме обиколката от село Таксиархис съпровождащо ни от елхови, кестенови и букови дървета и стигаме до селото Врастама. Маршрута е фантастичен през всичките сезони на годината. (Височина 600 м).

-18-ти маршрут: Той е един от най-трудните маршрути и започва от село Врастама, преминава през природната пещера на Свети Ефтим, бивш манастир с монаси, но сега параклис, и привършва пак в село Врастама (540 м надморска височина).
-19-ти маршрут: Обиколката започва от селището Палаиохора преминава през зелената планина Холомонтас и приключва 4 km преди село Таксиархис. (960 м височина)
-20-ти маршрут: Той започва от селището Олимпиада и ни води към древна Стагира-родината на Аристотел. Пейзажът е прекрасен с зелената растителност около пътеките.
Планина Холомонтас е подходяща всеки сезон за алтернативен туризъм и екологично образование. Отбелязването на старите пътеки, маркирането на различни маршрути- за походи и езда, велосипедните алеи, местообитанията, площите за отглеждане и контролиран лов на животни, алпинизъмът, привличат всеки ден интереса на все повече чужденци към планината.

Природни богатства – планина Кердилия

В центъра на област Серес и на юг, се намира Кердилия (с най-висок връх 1092 м), планина с богата растителност, невероятна красота и прекрасен изглед към Струмския залив. В покрайнините на планината е бил построен важния в древността град Амфиполи, известен със търговия на дървен материал и минерали с които го е снябдявала така щедро планината.
Така зеленият ландшафт на Кердилия, изпълнен с борови, елхови и букови дървета, изворите и потоците, както и гледката към Струмския залив, оправдават присъствието на посетителите в региона. В центъра на Струмския залив над селището Аспровалта и зад една голяма скала се намира манастира на Свети Георги, който някога е принадлежал на манастир от Света Гора.
Има план на тази скала да се изсече бюста на Александър Велики. Идеята се роди преди няколко години от скулптора Тасос Пападопулос, по повод на изявеното желание на Александър Велики към архитект Динократ да бъде издялан бюста му на Атон. Бюста ще е на височина 80 метра, а на ширина 57 метра.

Изсичането на бюста на Александър Велики, ще бъде най-голямото, по вида си (mountain carving) творческо усилие в Европа.

Природни богатства – Пещера Дракотрипа

В близост до селището Врасна, по пътя за местността наречена от по старите хора „Какя Скала” и в покрайнините на един хълм, на върха на който има останки от артилерийски бункер, използвани по време на войните, се намира пещерата Дракотрипа. Тя е една малка по размер пещера, и е от особен научен интерес за начина на формирането и еволюцията ѝ.
Пещерите, обикновено се образуват в скали от варовик. В този случай в помещението на пещерата, но и около нея преобладават биотични gnefsios, които се пресичат от пигматични вени.

В района също така има и голями слоеве от кристалоиден калцит, вероятно резултат от преобразуването или деформацията от контакта с карбонатни скали.
Пещерата следва главният път на развитие за системи на пигматичните вени. Създаването на Дракотрипа е главно резултат от тектонски събития, ерозия и химическо разпадане на варовик. Глината намерена по стените на пещерата трябва да е резултат от промяната на глинените минерали на gnefsios и pigmatites.
Дракотрипа се състои от три камери, които общуват помежду си чрез малки и тесни проходи. Най-голямата камера от стаите е с най-забележителна декорация. Каменната декорация показва наличието на варовити скали, които са ерозирали в миналото.
Във вътрешността на пещерата намират подслон, от векове, голям брой прилепи, на които се дължи дебелия слой гуано (птичи изпражнения), който се намира на пода ѝ. Костите, намерени в пещерата са скелетни останки, вероятно от древните времена. В първото помещение са намерени човешки кости, а във второто кости на коза и калцирани свински кости.

Природни богатства- пещерата Алистрати

Уникалната флора и фауна на заобикалящият я свят очарова всеки неин посетител

Пещерата Алистрати е един от най-големите пещери в Европа. Богатата украса включва, освен огромни сталактити и сталагмити, в различни цветове и редки ekkentrites.

Смята се, че пещера Алистрати е на 2 млн. години, но е открита едва през 1959 г., когато местни жители тръгват на лов за диви гълъби. През 1975 г. тя е записана в Гръцкото Спелеологично дружество и благодарение на множеството постъпления на председателите Д. Хаджиставрос, С. Бараку, Е. Дурлиу, К. Каваджидис и Омилядис Панайотис, както и на общинските съветници, тя е официално открита през 1998 г.

Площта, която заема пещера Алистрати е 25 000 кв. м., а общата дължина на галериите й, които са благоустроени, е 3000 м. В нея посетителите ще останат в захлас от невероятната пещерна украса, изразяваща се в огромни и с различен цвят сталагмити и сталактити. Има няколко синтрови езера и корали. Разполага с пещерни рисунки, показващи човешкия начин на живот от преди около 2500 години. Любопитни са изображенията на животни и растения, които са непознати за нас. Пещерата е дом на огромен брой прилепи и на уникални микроорганизми, сред които и Alistratia Beroni- обитател, смятан за уникален от учените.

Поради много малкото на брой отвори пещера Алистрати поддържа целогодишно почти еднаква температура, която е в рамките на 15-17 градуса по Целзий, така че не се налага да си взимате специално облекло.

Пещера Алистрати заедно с още четири пещери образуват подземната система на река Драматица. Към системата влиза и пещера Маарата, намираща се при изворите на реката и смятана за една от най-забележителните.

Работното време на пещера Алистрати е от 9 до 21 ч. през летния сезон и от 9 до 18 ч. през зимния сезон.. В пещерата Алистрати е на 6 км от Алистрати, Серес и е достъпна от Драма и Кавала или от Солун, както и от Аспровалта .

Може да бъде посетена от хора от различни възрасти, включително и от деца, и от хора с двигателни затруднения, тъй като е разположена хоризонтално и е снабдена с всички необходими за лесния й достъп съоръжения.

Природни богатства – Природен парк за отдих

На източната граница на Аспровалта, преди квартал Ривиера, в местността Платаня през 1998 г. е създаден Природен парк за отдих. Целта на общинската власт е била да се експлоатират богатите природни пейзажи, с леки интервенции. Също така да се развият дейности, които ще доведат до осъзнаването от посетителите и особено от малките деца, на важността за опазването на природата и развитие на екологично съзнание.
Природния парк е разположен на площ от 25 декара, кьдето посетителят може да се наслади на един тих ден далече от шумове и навиците на ежедневието. Той е идеален за семейства с малки деца и е напълно ограден, давайки възможност за безопасна игра на футболните и баскетболни игрища, и много контакт с природата и животните- контакта, който децата от съвременните градове са загубили.
Коне, магарета, козлета, агнета от едната страна, патици, лебеди, гълъби и папагали от другата страна образуват една уникална среда. Талисман на парка са щраусите и пауните и обикновено те привличат вниманието на малките деца. Природния парк е също така и убежище за бездомни кученца и котенца. Посетете ги и се чувствайте свободни да осиновите някое от тях. Те се нуждаят от това.
В рамките на природния парк функционира общински бар, в който придружителите на децата имат възможността да се насладят на ароматно кафе или да опитат някой от специалитетите му. Дори и сред вековните чинари има монтирани след внимателно проучване камени грилове за барбекю, идеални за приготвяне на най-вкусните деликатеси.

Природни богатства – Флора

Специалните климатични и почвени условия на земната среда на крайбрежната зона се отразяват върху характеристиките на видовете растителност. Различават се екосистеми, които са единствено крайбрежни (пясъчни дюни, солни блата, устия и морски заливи) и екосистеми, които не се намират само в крайбрежните зони ( борови и широколистни гори).
В района са описани общо 808 вида и подвида растения, някои от които са застрашени и защитени от гръцкото и европейско законодателство и от международни конвенции.
Растителността на района от брега към вътрешността се състои от:
Крайбрежна: растителност, състояща се от видове, които са приспособени за живот в пясъка и участват в създаването и поддържането на дюните. Растителност състояща се от видове, които са приспособени за живот в солена почва. Растителност, която се развива на скалистия бряг, видове на която имат силна коренова система, за да се задържат в кухините или в пукнатините на скалите.
Водна & приточна: този вид растителност се развива в реките и потоците. Включва плаващи и подводни растения, местоположения с тръстика, чинари и брези и много други видове растения около тях, които са любители на влажни и сенчести условия.
Вечно зелена- Средиземноморска: разположението и е от бреговата линия към вътрешността и включва вечно зелени храсти и дървета (сакъзово дърво, схинос , кедър,кумаря ), придружени от други видове като ladanies и galatsides.
Широколистни листопадни: тази растителност включва гори от дъб, кестен и бук с придружаващи храстовидни видове.

Растенията в морето

В морската среда, растенията играят важна роля, тъй като те са основата на хранителните вериги и помагат за оксигенация на крайбрежните видове и предоставят подслон за размножаване на много животински организми.
Растенията се разделят на две основни категории:
Водорасли: голяма група от растения, която включва еволюционно млади организми. Разделени са на Macroalgae и microalgae.
Microalgae или фитопланктон: микроскопични едноклетъчни водорасли, които живеят във водата и се транспортират пасивно от вълните и теченията. Няколко вида от тях образуват колонии. Те живеят в горният слой, така че да има достатъчно светлина за да имат възможността да извършват процеза фотосинтеза.
Macroalgae: многоклетъчни водорасли, повечето от които са прилепени към дъното. Въпреки че нямат познатото устройство на растенията (корени, листа) те са много разнообразни. Техният размер варира- от микроскопични нишки до 2 метра. Разделени са на три големи категории, зелени, червени и кафяви. Образуват типичните многобройни групи на всяка крайбрежна, като тези на Cystoseira (малки кафяви храсти), което са домакини на голям брой организми.
Покритосеменна: идва от предците които са живяли на земята, но са се върнали в морската среда преди 200 милиона години. Те имат корени, листа, цветя, плодове, като и растенията на сушата. Повечето видове образуват голями ливади в песъчното дъно. Най-важния вид в рамките на Струмския залив и залива на Йерисос, но и на цялото Средиземно море, е Посидония (Posidonia Oceanica).

Природни богатства – Фауна

Животинските организми на сушата

Фауната на един район е тясно свързана с типа на растителноста. Животните избират местоположения, които ще ги улеснят с търсенето на храна и вода, и ще им даде сигурност и условия за гнездене и отглеждане. В района са регистрирани 225 вида животни, от които няколко са застрашени и са защитени от гръцкото и европейско законодателство и международните конвенции.
Животинските органисми на сушата на Струмския залив могат да бъдат разделени на пет категории:
БОЗАЙНИЦИ: Седемнадесет видове, са записани в региона. Някои като таралежа (Erinaceus concolor), невестулката (Mustela nivalis), видрата (Lutra lutra), дивата котка (Felis silvestris), са класифицирани като застрашени и защитени от закона.

ПТИЦИТЕ : В района са записани 164 вида птици, от които поне 88 го използват като обекти за разплод, докато останалите или минават от там по време на миграцията или зимуват. От тези видове птици 23 са водни, 22 полуводни, 20 хищници, 12 морски птици и 87 щраусоподобни.
ВЛЕЧУГИ: В района са регистрирани 18 вида влечуги, всички от които са застрашени и защитени. От костенурките, най-често срещаната е средиземноморска костенурка (Testudo hermanni). Зеленият гущер (Lacerta trilineata и Lacerta viridis) се среща във всяко местообитание на региона, където има дървестна или храстовидна растителност. От змиите най-често срещаната е Malpolon monspessulanus.
ЗЕМНОВОДНИ: На места със застояла или течаща вода, живеят 8 вида земноводни, от 17те, които са регистрирани в цяла Гърция, повечето от които са застрашени. Сред тях са саламандрата (Salamandra salamandra) и водната жаба (Rana balcanica), която е най-разпространения вид в района.
СЛАДКОВОДНИТЕ РИБИ: В течащите води в района живеят 18 вида сладководни риби, като например мряна (Barbus plebejus), (Gobitis тения), каракуда шаран и костур (Perca fluviatillis). От 18те вида сладководни риби в Струмския залив, шест вида са защитени.

ЖИВОТИНСКИ ОРГАНИЗМИ В МОРЕТО

Морската фауна има голямо разнообразие от видове. Тези видове, са се приспособили в зависимост от средата, в която живеят (повърхностни или дълбоки води, скалисто или пясъчно дъно, излагане на въздух), развивайки например ярки цветове и необичайни форми.
В крайбрежната зона на Струмския залив има голям брой бентични и морски видове:
-Морските видове включват най-вече представителите на зоопланктон (членестоноги и медузи), риби и бозайници. В района са регистрирани 13 вида морски риби, някои от които имат голямо икономическо значение (аншоа и сардина). Бозайници са представени от медитеранският тюлен (Monachus monachus) и три вида делфини, също така се наблюдава и вид делфин „Фокена”, с малко тяло, рядко срещан и затова е защитено в целия свят.
Особено забележителен е броят на зообентичните организми (560 вида), с представители от рибите (езици, кефал, горелка и т.н.), от сюнгерите (търгуеми или не), koilenterota (мак, корали), на polychaitous (червеи ), мекотели (миди, октоподи, сепия), ракообразни (раци, скариди) и бодлокожи (звезда, морски таралежи).