„PROPERTY- GREECE“ – ви предлага една историческа и културна разходка в региона.

Като страна с хилядолетна история и наследство, оставено от древни цивилизации, Гърция  има какво да предложи на своите гости, които имат интереси в областта на историята, културата, етнографията, религията, архитектурата и  изкуството.

По територията на региона на Струмския залив и околностите  са пръснати уникални археологически открития – древни селищни и градски комплекси, светилища и гробници, останки от римски градове, византийски и средновековни крепости, архитектурни резервати, етнографски комплекси, църкви и манастири, и много други.

Предлагаме ви  едно пътуване към миналото :

Селище Аспровалта (Asprovalta)

 

Селището Аспри Валта е основано в началото на 16-ти век, в южното подножие на планинската верига Кердилия, в близост до морето. Четейки документи от тази епоха, от архива на манастира „Симонос Петра”, територията, на която е било построено селището е била покрита с гъста гора и използвана като зимно селище от манастира „Култумусиу”. В един момент гората станала много опасна, тъй като богатата растителност е предоставяла идеално убежище за разбойници и убийци. Поради тази причина,  монасите изсичат гората и построяват селището.

По време на османското господство се  населват жители на име „юруки” и селището взима името „Йени Махале”. След  напускането му от турците, то се изостава, а в същото време малка група гърци се заселват близо до плажа, на мястото на днешното селище.

През септември 1923 година в този район се заселват близо 54 фамилии от село Ренкьой в близост до античната Троя и до провлака Дарданелите, които създават днешната Аспровалта. През 1929 година Аспровалта става кметство, с административен център до 1946 година селището Врасна. Днес Аспровалта е едно от селищата и седалище на община Agios Georgios ( Св. Георги).

Първите туристи „откриват”  красивата местност  през 60-те години на 20 век , а през следващото десетилетие започва изграждането на ваканционни жилища, които днес доближават цифрата 12 000! Широката плажна ивица, зелените хълмове, археологичните и църковни съкровища, а и модерната инфраструктура дават днешния облик на Аспровалта.

Посетителят на селището има възможността :

• Да посети природния парк и информационния център на крайбрежната зона на Струмския залив, и на залива на Йерисос.
• Да се възхити на експонатите изложени във фолклорния музей и на археологическите съкровища на региона, като античния Аргилос и Лиотопи Ручели (Liotopi Routscheli).
• Да се поклони в църквата на „Св. Георги“, където има мощи на 19 светци и иконата на Св. Георги и иконата на Света Богородица от 16 век, донесени от бежанци от Renkioi

• Да посети по живописни еко пътеки манастира „Св. Георги“, който е построен през втората половина на 16 век. От височината на манастира всеки може да се възхити на забележителната гледка на Струмския залив
• Да посети манастирския комплекс „Света Лидия“ с неговата богата духовна,  просветителна и книжовна дейност
• Да се наслади на прекрасните, добре организирани плажове и да плува във кристално чистите води  на Струмския залив, които се награждават в продължение на няколко години със „Сините Флагове“ за чисто море и плажна ивица от Европейският Съюз.
• Добре развит е и риболова. Дори и за тези които не са любители на този вид спорт, могат да наблюдават риболовната техника и да усетят спокойствието, което се излъчва наоколо.
• Да се отдаде на водни спортове за повишаване на адреналина.
• Да спортува в модерни и удобни спортни съоръжения, като фитнес центъра, игрищата за плажен волейбол, баскетбол, тенис и футбол.
• Да потъне в магията на гръцкото изкуство, посещавайки редица театрални постановки, които се провеждат през летния сезон в амфитеатъра. Също така, интерес представлява и летният кино център с богатата си филмова програма.
• Да се превърне от турист в участник, в културния живот на селището.
• Може да се възползва от разнообразната туристическа база, настанявайки се  в хотели, квартири, къмпинги.
• Да се пренесе в света на вкусовете, опитвайки невероятните гръцки деликатеси в многобройните таверни и ресторанти.
• Аспровалта предлага и богат избор на туристически стоки, задоволявайки всички вкусове.

Църквата „Свети Георги“  с чудотворната икона на Свети Георги, иконата на Света Богородица от 16 век  и ковчежето с мощи на 19 Светци -личен подарък на жителите на селището Ренкьой от царица Пулхерия.

Манастирът на Свети Георги – не действащ, но закътан в дебрите на вековната гора  със замайващ изглед към целия залив

Манастирът на Света Лидия- Света Лидия е първият човек  в Европа покръстен в християнство от Апостол Павел 50 г. след Христос

Селище Врасна (Vrasna)

Историята на селище Vrasna се губи в далечното минало. Районът показва признаци на живот от 4-ти и по време на 3-ти век пр. Хр.

До 1918 година Vrasna се е наричала Vrastа. Твърди се, че това име произхожда от един град, който в древните времена е бил по-ниско, отколкото сегашното му местоположение на Vrasna, близо до морето и до магистрала Егнатия (Egnatia odos) и се е казвал Vormiskos или Vromiskos.

През Vrasna е минал генерала на спартанците Vrasidas. Той е спрял в Vromiskos и е направил бивак за своите войници, а след това се е насочил към Amfipoli за завладяване на атиняните.

Днес Vrasna е едно от най-красивите селища на Струмския залив и е част от община Свети Георги. Селището е построено амфитеатрално на зелен склон в полите на Kerdyllion и е едно традиционно селище, където посетителя се чувства като пътник в миналото и се възхищава на природното богатство около него.

Разходката по стръмните му улички дава възможност на посетителя:

• Да се възхити от традиционните къщи с прекрасната македонска архитектура.
• Да посети фолклорния музей и да се възхити на експонатите от традиционния живот, и културата на това място.
• Да се поклони в църквата на „Успение Богородично“, която е посветена на Свети Георги.
• Да направи една разходка в миналото и да се възхити като посети:

а. крепостта на „Tripimeni Petra“

б. селска къща с името „Syndetirios Egnatia“

в. византийската крепост от епохата на цар Palaiologos

г. камбанарията на църквата построена през 1846 година

д. „Tsesme“ на църквата, което е каменна чешма от 19-ти век, с полу-кръгла

дъга, която се държи на дялани камъни;

е. местоположението „Moutsara“, където се намира стария резервоар и

извора с чиста и хладка вода на майката земя.

• Да се срещне с гостоприемните жители (около 500 души), и да вникне в техния всекидневен живот.
• Да се наслади на историите и митовете, които им разказват старите хора.
• Да се развълнува от местните събития, организирани със страст и забавление, като например, 15-ти Август – честването на празника на маслините и народната вечер в Moutsara.
• Да се възхити на панорамната гледка на Струмския залив.
• Да избяга сред омайващата красота на природата и да спортува карайки планински велосипед и да прави туристически преходи.
• Да се наслади на невероятната кухня в уютни таверни, опитвайки местни меса и сирена.
• Да си почине в различните традиционни туристически обекти в района

Селище Неа Врасна (Nea Vrasna)

В центъра на Струмския залив, между автомагистрала Солун-Кавала и синьото море, се намира селището Nea Vrasna. В него са се преселили много от жителите на традиционното селище Vrasna и така регистрираното постоянно население е вече близо 2000 души. Това е важен факт, тъй като Nea Vrasna съществува не повече от 40 години.

Жителите на Vrasna разбрали промените настъпили през 1960 г. свързани с развитието на туризма в региона. По този начин, в началото стъпка по стъпка, но след това бързо започнали да инвестират, превръщайки аграрния район в модерен туристически курорт. Това не е случайност, още повече, че през летните месеци Nea Vrasna се избира от хиляди посетители като място за лятната си ваканция.

Днес Nea Vrasna е част от кметството на Vrasna в община Св. Георги. Чистите, организирани плажове на селището, величествената гледка на Струмския залив, както и разнообразието от съвременни туристически съоръжения гарантират красива и незабравима ваканция.

Посетителят на селището има възможността:

• Да се възхищава на панорамната гледка на Струмския залив, започваща от остров Тасос и приключваща до Атонския полуостров.
• Да се наслади на организираните плажове с дължина 5 км, които се награждават в продължение на няколко години със „Сините  Флагове“ от Европейския съюз.
• Да се отпусне, наблюдавайки рибарите разположили много въдици на плажната ивица, да се впечатли от успешния улов и да се въведе в ритуала на самия риболов.
• Да се наслади от забележителния изгрев на слънцето, омагьосващ се от промяната на цветовете на небето.
• Да се впечатли от уникалната картина на луната през август, заедно с много хора участващи в различни прояви, които се провеждат в тази нощ.
• Да изживее емоционалния ритъм на нощния живот предлаган от многобройните заведения в непосредствена близост до морето.
• Да опита вкусните ястия в многобройните ресторанти, които са разпръснати в цялото селище.
• Да наблюдава проявите, които се провеждат в специално проектираната зона на плажа.
• Да заведе децата си на детски площадки, намиращи се на пешеходната алея в близост до фонтана, който краси крайбрежния път.
• Да се наслади на пешеходната алея и на срещите с разхождащите се туристи.
• Да посети църквата „Свети Константин и Елена“ и да се поклони пред тяхната святост.

Селище Ставрос (Stavros) 

През 1923 год. с изселването на гърците от Мала Азия близо 400 семейства от Katirli, район Bithynia, е трябвало да напуснат красивата местност и да се населят като бежанци в две области на Гърция, в зависимост от енорията им.

По този начин, хората които са били част от енорията на Света Петка са пристигнали в Stavros и са създали селището „Paralia Stavrou“. А пък, хората които са били част от енорията на Св. Йоан са се заселили в Солун, днешната община Kalamaria и създават „Neo Katirli“. Малко по-късно в  Paralia Stavrou са се присъединили още 300 семейства от Madyto, регион Prousa, където са се обединили в едно цяло.

Селището на бежанците и селищата Stavros и Vrasna са били за няколко години под едно административно управление. Това, че населението е било хетерогенно и е имало разстояние между селищата, е довело до административното отделяне на Vrasna, а след това и на Stavros. През 1931 г. е направено окончателното разделение на кметствата и старото селище Paralia Stavrou  с местните жители се преименува на Ano Stavros, а това на бежанците запазва името Stavros.

Днес Stavros е седалище на община Rendina. Старото бежанско селище се е превърнало в курорт със съвременна туристическа база и естествена красота. Съчетанието на планина и море, предлага възможност за удовлетворение на най-различни туристически нужди.

Посетителят на селището има възможността:

• Да посети уникалното в света Platanodasos или Paliochano, както се е казвало по-рано ( гора от чинари), което се намира до брега на морето.
• Да се наслади на разходката в македонските Tempi и реката Richeio.
• Да се разходи из замъка на Redina, известното Artemision, което защитавало византийското селище и в същото време е управлявало критичния проход.
• Да се поклони в църквата Св. Марина с уникална архитектура от 18 век
• Да се поклони в църквата Св..Петка и параклиса на Св. Йоан, светиите, които са били почитани от прадедите на бежанците в Katirli.
• Да направи една разходка в старата „Skala“ на пристанището, наблюдавайки рибарите с традиционните корабчета.
• Да участва в риболовство с харпун и всякакъв друг вид риболов.
• Да опита вкусните ястия в таверните и уникалните менюта в многото ресторанти.
• Да избере начин на настаняване, който ще задоволи собствените му нужди.
• Да се наслади на плуването, чистите плажове с обща дължина 7 км, по-голямата част от които са оборудвани с чадъри, шезлонги, душ кабини и съблекални.
• В продължение на няколко години получават награди „Сините  Флагове“ за чисто море и плажна ивица от Европейския Съюз.
• Да се възхити на панорамната гледка на планините, които прегръщат Струмския залив, карайки водно колело и кану.
• Да спортува в спортните съоръжения за баскетбол, тенис, фитнес и в ремонтираното футболно игрище.
• Да наблюдава различни мероприятия на открития амфитеатър, разположен в центъра на града.
• Да пазарува в около 300 магазина в селището, които задоволяват всички капризи и вкусове.

Селище Ано Ставрос (Ano Stavros)

Построен в подножието на планината, с най-висок връх Sougkliani, на височина 80 метра и на разстояние 800 метра от морето, Ano Stavros има прекрасен климат и панорамна гледка, предлагана от векове на жителите и посетителите.

Приема се, че за първи път е била обитавана от жители на древни селища на региона, като Argilos, Vormiskos, Avlona и Stageira, които са търсели закрила в планински райони. Вярва се, че името му е взето от Stagеira (Stageira – Stageirоs – Stagros – Stavros). Една друга теория гласи, че името му произхожда от това, че е било на кръстопът водещ от римската Egnatia Odos в Атон.

През 1440 година след Христа селището е завзето от турския султан Мурат Б, който е показал уважение към това, че то е било гръцко и затова е останало главно селище до гръцката революция през 1821 година. Тогава то е било изцяло разрушено от турците, които унищожават и изгарят около 300 къщи. От тази голяма гибел са се спасили само 4 къщи. Участието на жителите е била особено важно в македонската борба, която довежда до окончателното освобождение през 1912 година.

С появата на изселените гърци след събитията в Мала Азия, селището е било кметство няколко години заедно с това на бежанците. За това, че населението е било хетерогенно и поради други неразбирателства се е стигнало до административния им раздел. Точно тогава това традиционно селище е взело името Ano Stavros, тъй като до тогава всички исторически документи го водят под името Stavros.

Днес Ano Stavros е кметство към община Redina. Въпреки опустошенията претърпени в историческото минало, то е успяло да запази част от традицията си.

Посетителят на селището има възможността:

• Да се наслади на панорамната гледка на Струмския залив, която се разгръща пред очите му и достига до планината Pangeo на община Кавала.
• Да отдаде почит на войниците, които са дали живота си по време на македонската борба, посещавайки „Iroo“ (паметника на героите).
• Да се разходи в гората, която обгръща селището и дава щедра разхлада през лятото.
• Да се поклони в старата църква „Св. Димитрий“, където са запазени икони и стенописи от 1842 г., да се възхити на величествената камбанария, построена през 1870 година. Сега до нея стои новопостроения храм Св. Кръст, който покрива нарастващите нужди на жителите.
• Да се възхити на традиционните двуетажни каменни къщи на селището, които са примери на македонската архитектура.
• Да се наслади на традиционния площад в центъра на селото, където се провеждат много мероприятия през лятото.
• Да дегустира вкусни ястия в таверните на селището, които са известни с качеството на предлаганите гозби.
• Да избере начин на настаняване и да се наслади на спокойствието, което му предоставя традиционното селище Ano Stavros.

Селище Олимпиада (Olimpiada)

Край една красива плажна ивица, разположено на естествено пристанище и заобиколено от зелени планини и прекрасни плажове, се намира хубавото селище  Olimpiada. Това е третото бежанско селище в района, след Asprovalta и Stavros. Тук са се преселили 50 семейства на бежанци от Света Неделя, регион Bithynia, след изгонването на гърците през 1922 година от крайбрежието на Мала Азия.

 

Когато бежанците са се заселили тук, намират селище с около 10 земеделски семейства. Малката площ, която им е била дадена, е била мочурлива и за това много са се заразили от малария. Заради тази болест 1 / 3 от първоначалното бежанско население се погубва, докато голяма част от останалото се разпръсва в други региони на Македония и Тракия.

Селището се намира в сянката на древната Stagira, родното място на великия философ от древността Аристотел. Според местната традиция, името на селището идва от Олимпиада, т.е. това е името на майката на Александър Македонски, която царят Kassandros е заточил в древна Stageira, а според други, името идва от близкото островче Kapros. Въпреки, че информацията е непотвърдена, може би тя крие някоя историческа истина.

Днес Olimpiada е кметство към община Stageira и Akanthos. Спокойствието, чистотата на водата и прекрасната комбинация от селищната атмосфера със съвременната туристическа инфраструктура я класифицират като любима дестинация на много посетители от Гърция и чужбина.

Посетителят на селището има възможността:

• Да се наслади на великолепната  гледка към остров Kapros, намиращ се срещу селището.
• Да се поклони в църквата Св. Неделя, показвайки по този начин уважение към страната на предците.
• Да посети археологическото място на древната Stageira, където през лятото се провеждат много музикални и театрални мероприятия.
• Да се разходи сред вековните чинари, които са в началото на селището и да усети прохладата им в горещите летни дни.
• Да се разхлади във водите на пристанището, тъй като те не са дълбоки- само 30-50 см. дълбочина на 50 метра от брега.
• Да опита вкусните ястия, които се сервират в изрисуваните таверни на пешеходната алея, намираща се до морето.
• Да участва на панаира на Св.Неделя на 7 юли, където се празнува и прочутия празник на мидата.
• Да си отдъхне ловейки риба на стария кей, който се намира в пристанището, наслаждавайки се на изгледа.
• Да изследва графическите самотни заливчета, които я обгръщат като огърлица.

Пътуване към миналото – Стагира / Stageira  

Град Stageira е създаден през 655 година преди Христа, от Йонийските заселници от остров Andros, а скоро след това пристигнали и други заселници от Halkida. След персийските войни, Stageira станал член на Първия Атински Алианс, като по този начин допринася за общия паричен фонд. По време на Пелопонеската война, а имено през 424 преди Христа, града въстава против Атиняните, създавайки съюз със Спартанците. Събитието разгневило Атиняните, които тръгнали да обкръжават града, но без резултат.

По-късно, Stageira се присъединява към „Koino Halkideon“, тоест конфедерацията на всички градове на полуостров Халкидики със седалище град Olynthos. През 349 година преди Христа, града е бил обкръжен и в последствие завладян от Македонския цар, Филип II, който го унищожава напълно, но по – късно, след няколко години се завръща и в чест на Аристотел, построява отново града. Но всъщност, унищожаването на града от Филип II е било началото на упадъка му.

Географът Stravon, който е живял по времето на Христос отбелязва, че Stagеira е бил изоставен.

По време на разцвета си, Stageira се защитавал с мощно укрепление, общата дължина, на което се изчислява на около 2 kм.  На върха на южния хълм се намира акропола на Stageira. В рамките на акропола е бил открит кръгъл воден резервоар с диаметър 2 м. и дълбочина 4 м. На най-високата част на акропола, също е било открито, квадратно пространство със стена 5 кв. метра. Това помещение с още едно подобно до него са били ползвани за военен пост, от където са наблюдавали целия регион около Stageira. Наблюдателният пост е заемал най-високата точка на града и давал възможност да се наблюдава не само самият град, но и обхващал голям радиус около него.

В центъра на селището „Agora“ (пазар), археолози са открили обществена сграда, изградена от мраморни клинове, която събирала жителите на Stageira за обществен диалог. Пред сградата и в ляво от входа е запазен малък олтар с периметрична преливаща канавка, издълбана в скалата.

Къщите от класическата и елинската епоха, които са запазени и до ден днешен,  дават важна информация за жилишната организация, вътрешната икономика и обществото на Stageira. Къщите построени от различни по размер издълбани или не издълбани камъни, са имали по принцип подове от утъпкана пръст. Впечатление правят големите стаи, както и тесните улички между къщите, които са павирани или издълбани в скалата. Това, както и стъпаловидното разположение на къщите, напомнят за традиционните селища на гръцките острови.

Хиляда години по-късно от унищожаването на Stageira, се говори за съществуване на същото място, на малка средновековна крепост с името „Livasdias“, а по-късно „Lipsasda. Може би, към този замък принадлежат малкото сгради останали в горната част на северния хълм, както и византийската стена, която огражда хълма в началото му.

Пътуване към миналото – Аргилос/ Argilos

В близост до Asprovalta и само на 6 км, от древния Amfipolis на хълма „Paliokastro“, се простира древен град Argilos, на площ от приблизително 150 декара. Основан, както бе потвърдено от разкопките, през 655 година преди Христа, от древните Андреади,  Аргилос е най-старата колония на остров Andros в региона. Той е бил последван от градовете: Sani, Akanthos и Stageira. Целта на установяването му, е бил контрола върху „входа“ на Струмската долина, богата на селскостопански продукти, дървен материал и също така надарената с минерали планина Dysorou.

Създаването на Amfipolis през 437 г. пр. Хр от Атиняните, постепенно намалява икономическия просперитет на град Argilos и до края на 3-ти век пр. Христа, той запустява. До това е довело превземането и унищожаването му от Филип Втори (357 г. пр. Христа) в похода му към Македония и Тракия. След това бедствие, Argilos никога не е бил възстановен. Единствената част от града, която е била възстановена е акропола. На акропола, са открити архитектурни останки от елинската епоха и е разкрита една от най-важните сгради на града.

Става дума за една много впечатляваща сграда: двуетажна, квадратна с дължина 14 метра и с дебели стени. Каменна стълба води към втория етаж, където е живял собственика на имението, а на първия етаж е имало фабрика за произвеждане на олио. Сградата е била проектирана по гръцки стандарт с вътрешен двор. От дясната страна на дома са намерени съоръженията на фабриката. На това място е запазена маслобойната, а в двора са намерени два воденични камъка. Това е най-старата маслобойна намерена от археологически разкопки. Негово копие се намира в музея „Маслини и Зехтин“ в град Спарта.

В южната част на града, която започва от плажа и стига до подножието на хълма на акропола, са открити публични и частни сгради. Също така са намерени части от павирани пътища, водещи от пристанището до акропола. Отстрани на големия път, след разкопки са били открити четири къщи (частни домове и обществени сгради). Те датират от последната четвърт на 6-ти век до 357 г. пр. Христа. От  тях могат да се разпознаят етапите на конструкцията, свързани с основни исторически събития, като например, преминаването на войската на Xerxes, събитията на Пелопонеската война и унищожителният поход на Филип Втори. Забележителна е организацията на канализацията на отпадните води, чийто тръбопроводи преминават през къщите, като се разширяват към улиците.

Около пристанището, археолози са открили къщи от 7 век пр. Христа, когато е станало първото заселване на гръцките колонисти в района. Разкритието на сградите от южната страна, помага да се разбере, по какъв начин се е строял един  гръцки град в тракийска област. Също така, как се създава населена единица от една островна колония, която пренася на ново място архитектурата на сградите и домоуправителната организация, по образец на родната им архитектура,

тъй като, къщите на Argilos имат прилика с тези от Егейската панорама и уличките напомнят на тези от островите.

Град Аргилос възниква вероятно през I хил.пр.н.е, като е построен от траките. Според Аристотел на езика на траките „аргилос“ значело „мишка“, а според едно предсказание те трябвало да основат град там където видели мишка. От там идва и името му- Аргилос. В този случай не би трябвало да се съмняваме в твърденията на Аристотел, тъй като говори за град разположен много близко до родната му „Стагейра“- едва на 20 km през морето. Археологическият материал намерен при разкопките до сега недвусмислено потвърждава факта, че между двата града е имало засилени търговски и културни взаимоотношения. Според историческите сведения елинистичният Аргилос е основан през 655-654 пр.н.е от гръцки колонисти от „Андрос“. Вероятно по това време града или е изоставен от траките или те го отстъпват на елините. Каквато и да е причината, остава факта, че това го прави първата гръцка колония на тракийския бряг. Аргилос е бързо развиващ се, икономически проспериращ град, който разчита на търговията по река Струма, чието устие се е намирало само на 4 km източно. Града е разчитал и на експлоатацията на златните и сребърни мини в планината Пангей. В края на VI век  пр.н.е. Аргилос основава две колонии- “Трагилос” и “Карделион”. Първият е във вътрешността на тракийските земи, а вторият е на брега, на няколко километра източно от града. През 480 пр.н.е при похода си срещу Елада, персийският шах ин шах (цар на царете) Ксеркс, спира под стените на града и принуждава населението да се присъедини към армията му. След разгрома на персите, Аргилос се присъединява към атинският, морски съюз, като се задължава да плаща членски внос от 1.5 таланата злато- 39 kg. Тази голяма за времето си сума доказва тезата, че градът е бил богат. Според Тукидит, през 437 г. пр.н.е. част от жителите на Аргилос участват в основаването на „Амфиполис“, който се намира на 6 km североизточно от града. Въпреки това отношенията между двата града бързо се влошават, тъй като в Пелопонеската война Аргилос подкрепя „Спарта“, чийто пълководец Бразид напада „Амфиполис“. Намерен надпис в храма на Асклепий в „Епидавър“, казва че през IV в.  пр.н.е. Аргилос е независим град. В 357 година целия регион е завладян от Филип II Македонски. Историците дълго време смятат, че тогава градът е изоставен, но разкопките показват, че на акропола е съществувало селище в годините 350-200 г.  пр.н.е. Не са открити римски или византийски останки. 

Пътуване към миналото – Liotopi Routscheli

На 85-тия км. на автомагистрала Солун-Кавала, 2 kм., източно от Asprovalta, се намира известно с името си място „Liotopi Routscheli“, където по време на строежа на съвременната магистрала Egnatia odos, е била открита сграда от края на ранно-класическата елинска епоха. Става дума, за един самостоятелен и добре организиран комплекс с обща площ от 3,5 декара в подножието на нисък релеф, на

планинската верига Kerdyllion, с отличен изглед към Струмския залив, който се простира пред него, но и с абсолютен контрол над територията между морето и планината.

Сградата и нейната автономия, доминирали в региона. Освен това е ясно, че е била построена на ключова позиция за да контролира прохода към Тракия и към всичките околни низини, които се предполага да са били селскостопански земи. Този комплекс, вероятно е построен през епохата на Филип II, който в рамките на политиката за пълен контрол над превзетите територии е поставил партньори в региона, давайки им земя.

На комплекса са забелязани три основни строителни фази с кратък период от време между тях. В първата фаза, сградата е квадратна проекция, построена от глина, с относително малки размери – 76,89 кв. м., за разлика от тези на дългия вътрешен двор. Стаите са открити на изток и юг. В тази фаза, изгледът на входа е източен. На този етап, древната сграда е имала много сходства с известната къща от Вари в Атика.

Много бързо е проличало, че сградата не удовлетворява нуждите на живущите, което довело до една радикална реорганизация. В тази втора фаза, бившата глинена  и вече двуетажна централна кула-сграда, има от юг двойно подсилен вход за сигурност и вече има вид на лабиринт със странична врата за чисто отбранителни случаи. Централната сграда – кула е била заобиколена с павирани пътища.

Към тази територия, трябва да бъдат добавени 456 кв. м. двор с изглед на изток и още един двор, на север с площ 440 кв. м., така че територията на този комплекс заема общо 3,5 декара. Характерно за тези два двора, е наличието на големи камъни и настилка от естествен камък. На северната страна на северния двор, е намерена една стена, успоредна на външната и част от каменния под. Нейната полза не е определена, но вероятно е използвана за хранене и като обор за животните.

На третата фаза са добавени към конструкцията в южната част, допълнителни помещения с помощни цели, с общи площи 89,675 кв. м. и 26,98 кв. м.. Така общата площ на целия комплекс със централната кула-сграда и периметричните стаи, правят 914,65 кв. м. Една от сградите, която е била построена допълнително, със сигурност се е използвала като леярна, както показва централното помещение, а другите две помещения са били употребявани като цех, както е видно от многото останки от преработка на метали.

В последната фаза на изграждането на комплекса, е добавен пред входа, коридор с навес, тъй като е бил от външната страна на сградата и е придавал на входа вид на монумент, който е осигурявал защита на хората, когато влизат и излизат от къщата.

Югоизточно и югозападно много близо до комплекса, са намерени две помещения, които погледнати от горе приличат на храм, но не са открити други останки, които да потвърдят тази версия. А може и да са били малки укрепления за защита на комплекса. В близост до южната сграда, приличаща на храм, е открито помещение, около което има кръгла каменна конструкция, чиято употреба е неизвестна. Може би, това е място където са боготворили боговете, а не се изключва и използването му за нещо по практично от селскостопански характер, като например за мелница, където са преработвали годишната зърнена реколта на комплекса, или дори е имало комбинация от двете, от една страна на селскостопанския процес, а от друга на поклонение към  боговете на плодородието и плодовитостта.

Движимите находки, които са открити по време на разкопките не са твърде много, за това е трудно да се определи тяхната употреба. Някои помещения, като това на югозападния вход на комплекса, са служили за съхранение, оборудвани са с големи глинени съдове, един от които е бил поставен в цепнатина на скала. В няколко от тези помещения са намерени пейки, направени от скала.

Така че, трудно може да се каже, каква е ползата на целия комплекс, въпреки че подреждането на помещенията и топографската му позиция, водят до извода, че използването като организирана ферма е най-вероятно, но не се изключва и варианта, там да са се настанявали, поне за известно време, преминаващите от региона.

Намерените по време на разкопки, лампи, дават яснота по въпроса, кога и с каква цел е бил изграден комплекса. Между края на 4-ти век. пр. Христа до времето на Антигон Гонатас (278-239 пр.Хр.), което е потвърдено от монети, датиращи от времето на Филип II (359-336 пр. Хр.), до приблизително 240-230 пр. Христа. Изоставянето му може би, трябва да се свърже с присъствието на Галатите в Македония.

През 1992 г., на 93,3 км., западно от този комплекс е открита, крепост във Vrasna. Това са два характерни примера на големи ферми, с богата селскостопанска площ около тях. Също така, дават важна информация за управлението на земята в по-късната класическа и най-вече в елинската епоха, което показва, може би първична „феодална“ система на управление.

Пътуване към миналото – Tripimeni Petra

През 1992 и 1993 година, след археологични разкопки се открива голям комплекс от крепостен характер. Става въпрос, за крепостно строителство с петоъгълна форма, на обща площ приблизително 4.000 кв.м., със стратегическо значение изградено така, че да може да се контролира цялата местност, съответно морето и пътната артерия.

В комплекса има три правоъгълни кули, построени на тези страни, където са най-лесно уязвими, тоест, на север, изток и североизток. Входът се е намирал на западната страна, който е бил леко наклонен и достъпен. Външната стена от тази страна е с по-голяма дебелина от останалите, подкрепена от вътрешна стена. Крепостта от южната страна се е пазела с изкоп, който е запазен и до днес.

Източната кула има две свързани помещения, вътрешна стълба и етаж. Северната кула е правоъгълна, и се намира в центъра на съответната стена на крепостта. При строеж на нов, съвременен път, копаейки с багери, случайно се натъкват на тази кула, половината от която е била извън стената, като я разрушават, откривайки по-този начин една надписана плоча с музикален текст, което е доказателство, че кулата е имала и друго предназначение. Североизточната кула е построена с обемни каменни блокове и към нея има вход само от вътрешната страна.

Комплексът се развива около един голям площад, около който има най-различни помещения. В южната част са били разположени три продълговати двуетажни сгради, което следва от построените  между тях стълби. Броя и размерите на северните помещения, не ни е познат, но тук са открити много глинени съдове, от което следва, че тук са били складове за зърнени култури и на различни течни продукти.

Общо само на седем сгради са открити граници, а разкопки в дълбочина са направени само на една от тях във вътрешният североизточен ъгъл. Това, че тук е била маслобойна, го разбираме от уредите намерени тук- един  голям каменен съд върху един проводник, централният проводник на сградата, от където са се изхвърляли отпадъци от преработвателния процес на маслините, извън сградата, както и от едно голямо количество счупени костилки в южната част. Също така, в югозападната стая на комплекса, са открити два воденични камъка, вероятно за смилане на житни култури.

Маслобойната ни дава богато хронологично наследство. Тук са открити монети на Персите, намерени в разрушената част на тавана, от което следва, че през 168 г. пр. Христа, когато Македонската Династия е завладяна от Римската империя, маслобойната е била разрушена. Монетите открити по пода в тази част са от годините на Царството на Филип Пети, а под пода са открити монети от началото на 3ти век, до края на 4ти  век пр. Христа и една монета на Филип Втори. Създаването на крепостта е станало през годините на Филип Втори, с малки разлики, относно вида на строеж в центъра на крепостта, които са открити в сградата на маслобойната. А разрушението ѝ се свързва с динамичното присъствие на Римляните в Македония, след 168 г. пр. Христа.

Крепостта във Врасна не се е използвала нито за временно пребиваване, нито е имала за цел настаняването само на един пост. Откритите многобройни керамични съдове, за всекидневна употреба, готвене и сервиране на храна; съществуването на маслобойната и обработването на житни култури, са доказателство за постоянно местоживеене и за един друг вид използване. Стратегическото му място, големината и забележителният вид, също така щампованите керемиди, доказват че не е просто един селски имот, а че става въпрос за комплекс от голямо значение.

Забележително големият брой оловни тежести, в зависимост от малкото пространство, което е изследвано, е доказателство и за друг вид дейност, които са се развивали тук. Имайки в наличност складирани храни за дълго време, в случай на нападение показва, че не е само една крепост за отбрана в случай на война, но и в мирен период е действала като център за производство и търговия на стоки в района.

Пътуване към миналото – Syndetirios Egnatia
Около 500 м. източно от крепостния комплекс на Vrasna са разкрити части на селска къща. При разкопките е намерена външна стена с дължина 38 м. и две стаи изградени от каменна зидария. За съжаление, мястото е било разрушено през 80-те години, за да се построи състезателна писта за мотоциклети.
От останките на крепостта се оказва, че сградата е построена в древногръцки стил с вътрешен двор и с периметрични помещения отворени към него. От откритите монети и от малкото запазени керамични съдове се стига до извода, че сградата датира от времето на Александър Велики и приблизително до епохата на Антиген Гонатас.
Малкото открити останки, плитките съдове за всекидневна употреба и железните инструменти говорят за това, че дейностите на обитателите са били от селскостопански характер, сходни с тези на други модерни земеделски имоти в района. Изоставянето на фермата, както и на тази от Liotopi Routscheli, е станало в третата четвърт на 3-ти век пр. Христа и най-вероятно има общо с това, че целият район е бил опустял, поради присъствието на Галатите на македонската земя.
Най-интересната находка в комплекса е подземно кръгло помещение, покрито по начин, помагащ за разтоварване и завършващ на повърхността. Стените му са на половината построени, а останалото е от твърда кал. Със същият материал е бил намазан и пода, чийто център е имал кръгла плитка дупка.
В долната част на диаметъра му е имало два отвора от естествена почва, „долапи“, покрити със слой от същата кал. Най-вероятната версия за ползата на тази конструкция, е че тя е била подземно помещение за съхраняване на храни при ниски температури, нещо като „хладилник“ за тази епоха.

Пътуване към миналото – Крепост Rendina

Още от времето на император Юнистиан до днешни дни, присъстват сведения за великолепния пейзаж на долината на река Richio, която е естествен пролив на водите на езерото Volvi към Струмския залив. Там, на западния вход на дефилето, на върха на един хълм е построена крепостта Redina, която е имала за цел да предпазва византийското селище и същевременно да наблюдава и контролира централната пътна артерия.

Egnatia odos (централната ромейска пътна артерия), е минавала през северното подножие на хълма. Тя е свързвала Дирархио с Евксинопонто и е известна от войните между Атиняни и Спартанци за завладяването на град Аmfipolis и контрола на златно находище в планината Pangaio. При археологическите разкопки, на различни пластове на земята, са намерени и продължават да се намират, от западната страна на хълма, в долния слой, достатъчно инструменти и предмети от периода на неолита, древна керамика и фигурки, които свидетелствуват за класическата, римската и древнохристиянската епоха.

Всичко това е доказателство, че това е едно историческо местоположение, което от древността до първите години под турско робство, е било обитавано. По времето на турското робство, това място вече не е с такова стратегическо значение, за това турците избират да се преместят в близкото село Volvi (Besiki). Точно отсреща на хълма, на равна площ, на югозапад се е намирал историческият град Arethousa, град на Mygdonia, където цар Archelaos подслонява поета Еврипид, който според легендите е бил разкъсан от ловните кучета на Archelaos и е погребен тук. Това го отбелязват много пътешественици в техните записки, които са пътували към Света Гора, и са се покланяли на неговият гроб.

Живота на това място е продължил, както показват останките и богатите накити в гробниците, до древнохристиянската епоха. Приблизително в средата на 10-ти век,  седалището на епископството от Liti, което е към Солунската митрополия, се е преместило в Redina, като  старият епископ от Liti, става епископ на Liti и Redina. Точно тогава, се забелязва и разрастване на селището, което проличава от построяването отново на църквата на акропола, на няколко кули и намерените монети от тази епоха.

Според византийските документи, животът продължава и през останалите векове, това го удостоверяват и откритите при разкопките предмети, инструменти и оръжия.

Разцвета, който става през годините на императорите Палеологос, оказва по – голямо влияние на главното византийско селище Катепанику, отколкото на Redina. Поправят се крепостните стени, построява се храм под формата на кръст, украсен с ценни керамични бижута, който се намира в най-източната част на крепостта. Това, което е от голямо значение, е присъствието на елинизма в тази част на Македония и то в такава стратегическа точка, каквото е било дефилето на Redina.

Изследванията направени през последните 20 години в крепостта на византийското селище, дадоха възможност да се разбере по-точно, какво обществено и стратегическо значение са имали византийските крепости, така наречените Клисури. Можем да кажем, че откритите прибори за ежедневна употреба не отстъпват по качество и блясък на тези от големите византийски градове.

През 1976 г., започват археологически разкопки от центъра за византийски изследвания на Аристотеловия университет в Солун, под надзор от девети отдел за византийски антики и под научното ръководство на професор Ник. К. Мутцопулос, който продължава и до днес.

Църквата „ Света Марина“ Рентина

Пътуване към миналото – крепост Vrasna

В селището Vrasna, високо в подножието на планинската верига Кердилия, посетителят на Струмския залив може да открие византийската кула, датираща от 15ти век. Намира се в двора на църквата „Успение Богородично”, като северната стена на църквата граничи с южната стена на крепостта.

Според проучване на 9тия отдел за византийски антики, крепостта трябва да е била триетажна, и да е имала покрив, от който обаче няма останки. Чистата ѝ площ е била около 50 кв.м., като дебелината на стените е започвала от 2,40 м. в основата, и постепенно се е стеснявала към по-горните етажи.

Построена е от многоцветни камъни с разнообразна форма, които са събирани от околността, използвани са били тухли и варова мазилка. В сегашния си вид се подържа в добро състояние само партера, а само някои части се запазват от първия етаж.

Информация за точните обстоятелства довели до изграждането на крепостта не е достигнала до нас. Сигурното е, че е била използвана с отбранителна цел за жителите, като наблюдателница на Струмския залив, и за съответни военни действия.

Произход на жителите в региона

Пътуване в миналото – Renkioi

На входа на Елиспонто, близо до древна Троя и само на един км от древния град Ofrynio, е било построено селището Renkioi, на турски означаващо руини. Намира се на 1,5 км от морето и е построено амфитеатрално, сред зеленина от дъбови и борови гори, с надморска височина 150 м . Климатът е бил много здравословен, с тежка зима и прохладно лято.

От най-високата точка на селището, се виждат долината на Троя, Дарданелите, Лампсакос, Калиполи, островите на северно Егейско море и Света Гора. Селището е имало приблизително 5.000 жители, всичките гръцки християни. Използваният език е бил гръцки с диалект, който прилича на диалекта на жителите на остров Лесбос (Митилини).

Ренкьой е било застроено на махали с тесни улички, с калдъръм от бели камъни. Центъра е бил махалата на Свети Георги с централния площад и търговската част. От към морето е била махалата на Akamatras, а от отсрещната страна, махалата с конака, чието име е взето от турския управител.

Къщите са били построени една до друга от камък, повечето двуетажни. Имали са дворове покрити с камък, складове, фабрики, в които са произвеждали узо и вино. Терасите и пешеходните алеи са били украсени с безброй саксии с цветя. В селото е имало две църкви: едната „Св. Георги”, която е била катедрала и другата „Успение Богородично”. Втората е действала само за 15ти Август, когато се чества празника успение Богородично. Църквата „Св. Георги” е имала форма на кръст, без оформен купол, а камбанарията разрушена от турците през 1914 г. е била построена от дялан камък. В храма се е съхранявала чудотворната икона на Свети Георги, изработена от злато и сребро. Дори и турците са вярвали в нея и са я почитали, като са давали обети.

Всяка година на 23 Април е имало голям панаир, с участие на митрополита и на много поклонници от Tsanakkale, Madyto, островите Imbros и Tenedos. Храма изсичал свои собствени монети, като на едната страна са имали образа на Свети Георги, а от другата кръст с надпис „Свети Георги Офринио”.

Освен селището, е имало и други местности, значими за жителите. По известни са били Biet, където е имало църква и светена вода на Св. Йоан Кръстител; Tsamliki-борова гора, където са ходели на излет турските паши; Paleokastro, местност, където по- късно германците са заредили оръдия, за да наблюдават движението на корабоплаването в Елиспонто; Сарки, където според легендата са гробовете на Ахилей и Патроклос; Карантина-пристанището на Renkioi, където е имало специална санитарна служба за инфекциозни заболявания, която е контролирала корабите плаващи към Истанбул.

Това хубаво място жителите на  Renkioi, са принудени два пъти да го напускат. Първият път след събитията през 1914 г., бежанците са настанени в селските и градски райони в цяла Гърция: Атина, Ламия, Kими, Каламата, Триполи, Аргос, Халкида, Крит, Кефалоня, Aгринио. Вторият път през 1922 г., повечето семейства от Ренкьой се събират в Аспровалта, в Като Лаковикя на област Кавала и в Никеа и Пирея.

През септември 1923 г. в Ставро, с кораба „ Елпидофорос” пристигат 54 семейства от Renkioi, които са били настанени от първоначално на остров Imbros. Но там са били заселили бежанци от Катирли, Витиния, за това избират едно място на разстояние 7 км  от Ставрос. Първата година на бежанците в майката родина е била много тежка. Въпреки че, първата им грижа е била да изчистят извора с питейна вода, малария ги е покосила. Проблемите нараснали с приближаващата се зима, когато към болестите и глада се прибавил и студа.

Решение на проблема дава гръцката държава, като раздава на всички бежанци дървен материал и керемиди, за да започнат в началото сами, а после с помощта на немската фирма DHTG строежа на къщите. След като приключва градоустройствения план, чрез жребий, е разпределена земята между бежанците, по същия начин се разпределят и нивите.

Разположението на селището, намирайки се точно на важна пътна артерия, допринася за бързото му развитие. Бързо изникват първите бакалници, които донасят доходи от многото преминаващи пътници. През 1927-28  г. се взима решение и се осъществява построяването на училище и църква, в което дело участват всички жители. Годините от 1924 до 1940 са последвани от войната, от немската окупация и от гражданската война. От началото на 1955-56 г. започва туристическото развитие на Asprovalta. Днес селището има хиляди ваканционни жилища, лятото го посещават ежегодно от 50 до 60 хиляди туристи. Районът вече е оформен, като един от най-големите курортни центрове в Гърция, с много туристически фирми и с много семейни хотели. 

Пътешествие в миналото –Катирли

На югоизточната страна на Пропондитас, точно срещу Принкипониса,

са разположени няколко крайбрежни градчета, известни не само с естествената си красота, но и с добре развитото занаятчийство, както и с напредъка на своите жители. Тези градчета са: Кури, Света Неделя, Чинари, Катирли, които са към провинция Никомидия. А от 1912 год., заедно с още четири не крайбрежни градчета се обединяват в община Яловас. Катирли е най- значимото и по известно от останалите селища, и се отличава от тях не само по по-гъстата населеност, но и по своята красота и богатство.

Селището е изградено на Азиатската част на Пропондитас и е с много добро разположение, намира се само на 18 мили от гр. Истанбул. Тази непосредствена близост до града и лесният достъп по море е обуславяло за развитието на търговията, както и за културното и политическо  израстване. Не е случаен факта, че повечето жители са имали по две жилища –едното в Катирли, а другото в Истанбул, по-точно в Арнаукиой. Второто им е било нужно, за търговските им дейности в зависимост от историческите събития.

Границите на селището на север е един хълм, от който се открива чудна гледка към Принкипониса. На юг го обгръща планинската верига Аргантонио, залесена предимно с букови и кестенови гори. На изток го заобикалят малки хълмове с различни насаждения от грозде, маслини и хинапови дървета. На запад се простира морето Пропондида.

На близо до селището, в посока към съседното село Арванитохори, е имало една забележителна местност, която са я наричали –Канари. Същото наименование използват и днешните жители. Гъста кестенова гора заедно с хинапови дървета покриват местността, едно поточе започва от върха на Аргантонио и се влива в морето. На сто метра приблизително от крайбрежието, се издига скала в морето, старите хора са я наричали камъка на Канари. Тази скала е била ориентир на моряците, че наближават родният град.

Неизвестно е, кога е създадено селището Катирли и как получава името си.

В древността, местността се е наричала Витиния или Витинион, поради многото свлачища. Името Катирли (катир-катър, муле), се дължи на планинската местност, където само с муле се е осъществявало придвижването. От тук, идват и някои от известните фамилии Катирзис, Катирзидакис, Катирзидис, Катирзоглу.

Селището Катирли е имало приблизително 500 къщи и 4000 жители. То е било чисто гръцко село, както и почти всичките останали крайбрежни селища в Пропондида.  Разбира се, имало е и малко турци, които са били служители на турската държава, и са живеели със семействата си там.

Всичките къщи на селището, са били построени амфитеатрално в продължение на 2 км., намиращи се почти на плажната ивица, имайки предимството да слушат звуците от морските вълни и да усещат прохладния морски ветрец. През зимата, морето е достигало до дворовете и прозорците на първите къщи. На първа линия, непосредствено до самия бряг са били къщите на моряците, търговската част на града, а задните къщи в подножието на планината са били на дърварите. На плажа е имало и малки корабостроителници.

Планината Аргантонио, която се извисява над местността има много върхове. На много от тях все още има останки от византийски кули и манастири. Склоновете й са залесени от кестенови гори, които жителите са ги използвали и най-вече за дърводобив и дървени въглища. Освен кестеновите гори, които достигат до морският бряг, има и много маслинови гори. Невероятно и много рядко явление е на една и съща надморска височина заедно да виреят тези две култури.

Климатът е мек, умерен и здравословен, тъй като няма блата. Лятото духат северни прохладни ветрове, а есента- топли южни ветрове, придружени от обилни валежи. Тези ветрове оправдават и сегашното турско име на селището, наречено Есенкьой. Точно през средата на градчето и през двора на църквата Света Параскева лъкатуши поток, който навремето е причинявал големи наводнения, като при едно от тях е отнесло десет къщи. През селото са се спускали и много поточета, имало е и седем чешми, които са снабдявали жителите със студена и кристално чиста вода.

Селището Катирли е принадлежало към митрополията на Никомидия, и има данни, че през 1800 г. е било седалище на митрополията. Имало е две църкви, едната Свети Йоан Предтеча е била с великолепен купол, който се е виждал отдалеч и се е намирала в квартала на моряците, другата е била посветена на Света Параскева и се е намирала в квартала на дърварите. Последните свещеници, които са извършили литургия преди изселването на жителите, са били поп Михаил Каракасис или Карагеоргис в Света Петка и поп Сотирис Пангалос в Свети Йоан Предтеча.

Закрилник на селото е бил Свети Авксентий. Дори около 1755 г. е живял в селото и един монах на име Авксентий. През тогавашната епоха, Катирли се радва на голяма слава, потоци от поклонници са идвали да се поклонят пред мощите на светеца. Метоха се е намирал в полусутерена на общинското училище, където се е намирал гроба на светеца. Вътре в метоха е била и сребърната икона, която жителите, заедно с иконата на Свети Йоан донасят в новата родина.

Извън селото, също е имало много свещени места със светена вода, където вярващите са ходели на поклонение. Такива светени места са били: Свети Атанасий, Света Елена, Свети Йоан Предтеча, Свети Георги Макри. До нас са достигнали сведения, че е имало голям панаир, с народни танци и песни в Свети Георги Макри, което се е намирало на разстояние един час от Катирли.

Близки дестинации

Пътуване към миналото –Античното селище Амфиполис

Атинската колония Амфиполис е основана през 437 г. пр. Хр. от стратега Хагнон и е важен пункт на атиняните в Тракия. Разработва и контролира златните и сребърни мини в планината Пангей. Градското пристанище е на устието на река Стримон (днес Струма ). Първоначално то носи името на старото тракийско селище Ейон  или Енеа Одои (ἐννέα ὁδόι).

Древна Атина  прави опити да овладее Амфиполис още през 464 г. пр. Хр., но тракийското племе едони я отблъсква в битката при Дабреск.

Амфиполис има значение през Пелопонеската война , защото доставя дървен материл за корабостроенето и метали от мините в околността си. Градът е обсаден от Бразид, пълководец от Спарта. Предава се през 424 г. пр. Хр. Тук става Амфиполската битка (422 г. пр. Хр.), в която загиват военачалниците на спартанците Бразид и на атиняните Клеон.

 

 

През 356 г. пр. Хр. градът е превзет от Филип Македонски . От тук тръгва на своите завоевания към Азия Александър Велики.

През Диадохските войни Касандър  затваря в домашен арест в Амфиполис през 316 г. пр. Хр. Александър Айгос , малолетния син и легитимен наследник на Александър Велики , с майка му Роксана, първата съпруга на Александър Велики. Роксана пристига в Амфиполи със свитата си и придворните й, не знаеща ,че в придружителното писмо, което представила на военачалника на града носи своята и на сина си  смъртна заповед. В нея Касандър  нарежда на военачалника Главкия да ги убие през 310/309 г. пр. Хр. Със смъртта на момчето свършва македонската владетелска династия на Аргеадите.

През Третата римско-македонска война  македонският цар Персей  е победен в битката при Пидна (168 г. пр. Хр.) от римския военачалник Луций Емилий Павел Македоник и бяга със златото си в Амфиполис. Емилий Павел превзема града и го пленява. Така завършва Македонското царство. През 167 г. пр. Хр. градът е обявен за протекторат на Древния Рим.

Руините от Амфиполис -1831

Укрепление в Амфиполис

Амфиполис е споменат в Новия завет като селище, през което минават апостол Павее и Силаа.

Музея на Амфиполис

Паметник „Лъвът на Амфиполи”

Гробницата в Амфиполис

Античният град Филипи

Град Филипи от древни времена е бил считан за вратата между Европа и Азия.

Жители на остров Тасос основават градчето Кринидон с началник Калистрати, изпратен на заточение тук Атински гражданин. Жителите на града поискват помощ от Филип Македонски против честите нападения на траките. И от благодарност за неговата помощ дават името му на града.

По времето на римляните  градът е границата на Римската държава.

Наричат го Аугуста лилия Филипенсис по времето на Марк Аврелий, който разгръща огромно строителство. До нас от този период са достигнали  стените и колоните от двореца, форума, театъра и от всичко това можем да съдим за великолепието на града.

Построен от двете страни на улицата Егнатия- най- древната пътна артерия, свързваща Дирархио с Евксинопонтос, градът е имал стратегическо значение.

Римляни, латини, готи, славяни, българи, турци  остават своя отпечатък преминавайки през този град.

Тук и Апостол Павел за първи път 50 година след Христос проповядва християнството, основава първата европейска християнска църква  и кръщава  първият европейски християнин- Лидия.

След време градът запустява , само името и легендата за отминалото величие

остават да се носят в околността.

Благодарение на археологическите разкопки можем и днес да се върнем във вековете назад и да си представим град Филипи в неговият блясък и разцвет, като една врата за всяка империя на Балканите между Европа и Азия.

Баптистерий на Света Лидия

Град Кавала

  Град Кавала е богат на паметници на културата от древните римски и византийски времена и от османския период/ древни стени, крепост, римски акведукт и др./.

Находките, които се съхраняват в музея на Кавала, в Тютюневия музей и музея на военноморските сили, които се намират в града, съхраняват историята на района.

Не е известна точната дата на създаване на града. Приблизително около 7 век преди Христос, жители на остров Тасос, заедно с други емигранти го основават като го наричат с името Неаполи / нов град/. Разположен на пътя между Изток и Европа, добро пристанище градът бързо се разраства.

Около 340 година преди Христос градът е под владичеството на Филип Македонски. От тука минават римските легиони189 година преди Христос.

От тука минава и Апостол Павел започвайки разнасянето на християнството в Европа 50 година след Христос.

Новото име на града Хрисуполи / златен град/ се появява в началото на 9 век след Христос.

1185 година сарицини[1] стигат и до тука и изравняват града със земята.

Изживява и нападенията на сръбският крал Душан. Но от Изток през 14 век се появява нова заплаха, градът се изпразва.1452 година градът е изцяло военен гарнизон и пристанище. През 15 век градът заживява под ново име Кавала- една спирка за пътниците от стратегическо военно значение. Положението се променя, когато през 1526, турци населяват тук изселени от Унгария евреи. След няколко десетилетия градът се съвзема и разраства.Големи строежи променят вида на града,

продължава развитието си като търговски център и пристанище придобива международно значение. Назовава се «Мека на тютюна» , първото пристанище в Гърция по количество на товарене на тютюн- 12 милиона тона тютюн годишно , общо колкото  пристанищата на Солун и Волос. Тютюнопроизводството е един от основните поминъци в Кавала в края на XIX – началото на XX век.

Имарет  – един от най-важните паметници на Отоманския период, класически пример на ислямска архитектура, се намира в западната част на полуострова на стария град.  Построен между 1817 и 1821 г. от Мехмед Али – основателя на последната египетска династия – като мюсюлманско училище. Валията на Египет построил тази религиозна, образователна и благотворителна институция като дарение на родния си град. Имарет функционирал като интернат на религиозното училище и приют за бедни, без оглед на религията им. След 1922 г. помещенията на Имарет били използвани за настаняване на бежанците от Мала Азия.

През 1931 г. заради разширяване на съседна улица, част от Имарет бива разрушена. През 1967 г. на живеещите в сградата бива наредено да напуснат и тя била запечатена. Дълго време сградата била изоставена и се рушала, докато през 2001 г. общината не я дава на дългосрочен лизинг на предприемач от Кавала.

Той я реставрира и превръща в луксозен хотел, за да стане едновременно символ на историята на града и паметник на съвременността.

РЕЛИГИОЗЕН ТУРИЗЪМ

• Света гора и Атон

Атон – опровержението на Света…. И потвърждението на Евангелието.

Там, където чудесата са ежедневие. А Земята и Небето живеят неразделно…

Света гора се оформя като манастирска общност през 963 година, когато монахът Атанасий основава Великата лавра, който и днес е най-големият от всички 20 манастира на Атонската Света гора. Манастирът се е ползвал с покровителството на византийските василевси, което допринася за бързото му разрастване и увеличение на неговото богатство и имущество. По времето на Четвъртия кръстоносен поход (1202 – 1204) в XIII век Света гора има нови католически господари, които насилствено принуждават светогорските монаси да приемат покровителството на папа Инокентий III. Това продължило до възстановяването на Византийската империя. През XIV век каталунски наемници ограбват атонските манастири.

Когато през XV век пада Византийската империя, Света гора се намира под ислямското владичество на Османската империя. Османците нанасят тежки удари и грабежи над манастирите, но по-късно ги оставят на мира. Броят на монасите и богатството на манастирите намаляват драстично през следващите векове. Все пак те успяват да оцелеят до началото на XIX век, когато манастирите започват да се посещават все по-често от поклонници и да приемат нови монаси от православните страни като Русия, България, Румъния и Сърбия. Всяка от тези страни изпраща щедри дарения за светогорските манастири. През XVIII век и Хилендарският манастир е щедро даряван от български търговци като хаджи Вълчо и др. Хилендар е средище на българското Възраждане.  Много видни българи от това време го посещават или обитават: Софрони Врачански, Неофит Бозвели, Иларион Макариополски и други. Отец Паисий пише там своята История славянобългарская. През 1912 година, по време на Балканската война, турците са изгонени и след кратък дипломатически спор между Гърция и Русия за суверенитета на монашеския полуостров, който формално става част от гръцката държава след Втора световна война.

Според гръцката конституция  Атонската планина (Света гора) е самостоятелна административно-политическа единица, която има 20 манастрира с правото на самоуправление, което се извършва от „Светата общност“, управляваща автономията). Главен град и административни център е Карея, която е седалище на гражданския управител. Духовно, Света гора е под директната юрисдикция на вселенския патриарх в Цариград. Наред с манастирите има 12 скита – малки монашески общности, а така също и келии и колиби. Съществуват и постници (пещери и колиби), предпочитани от монасите, желаещи да водят по-строг аскетичен живот. Всички лица, живеещи на Атонската Света гора стават гръцки граждани без никакви формалности, след като приемат монашеството. Всеки поклонник от мъжки пол над 18 г. би могъл да посети Света гора, но едва след като получи специално позволение.

Посещението на жени в Света гора е забранено с императорски хрисовул през 1060 година. Дори и животни от женски пол не могат да се донасят в монашеската република с изключение на котки и кокошки, които снасят яйцата, необходими за направата на бои, използвани в зографисването на икони.

Всички , които желаят да посетят Св. Гора, са длъжни да получат разрешение от Поклонническата служба в Солун, която се намира на бул. „Караманлис“ и съответно в Урануполис – пристанището, откъдето се влиза (само по вода!) в Света Гора. Телефоните на службата са: +30 2310 833733, 861611.

Тъй като правилата за издаване на разрешително за влизане на Атон често се променят, е добре желаещите първо да позвънят в службата и да попитат, какво точно е необходимо за разрешителното. През последните години повече се практикува поклонниците да се обаждат в бюрото в Урануполис, там да заявяват искания за разрешителни и оттам да ги получават непосредствено преди влизането си в Света Гора. Така се избягва ходенето до Солун, което изисква 1 ден повече. В Урануполис бюрото има телефони +30 2310 252575 и 252578, факс +30 2310 222424.

Така също преди да се отиде на Св. Гора е добре да се позвъни на някой от манастирите и да се направи договорка с отговорника за поклонниците, за да ви приемат. Това особено се препоръчва в периода около Рождество Христово и Пасха, когато много хора се отправят на Св. Гора на поклонение. Тази договорка е необходима, защото не винаги в манастирите съществуват достатъчно места за настаняването на гости.

На този линк ще може да се потопите в духовната атмосфера  в българския манастир на Света гора

https://youtu.be/Gb0z3ekhSkg

Българският манастир „Зограф“

Руският манастир „ Свети Пантелеймон“

МАНАСТИР НА СВЕТИ ДИМИТЪР -КЕРДИЛИЯ

Закътан в дебрите на Кердилийска планина , разпръсква духовност сред жителите на региона .Манастирът е метох на светогорския манастир Каракал. Манастирът е разположен в източните склонове на Кердилийската  планина, северозападно над Неа Кердилия  и югоизточно от развалините на старото селище Горна Кердилия.

1.На този адрес ще видите панорамно видео на манастира

https://youtu.be/jl-qbUBHmgQ

2. На следващият адрес ще проследите разказа на епископ Поликарп за стареца Филотей, духовен наставник на сестрите от манастира и на много миряни, духовно светило от Света гора.Епископ  Поликарп е православен български духовник, белоградчишки епископ на Българската православна църква от 2014 година, викарий на Видинската митрополия, трети викарий на Пловдивската митрополия и ректор на Православната духовна академия.

https://youtu.be/r-wlfD7h64k

Телефон на манастира : 0030  2322 020777

МАНАСТИР БЛАГОВЕЩЕНИЕ  БОГОРОДИЧНО  ОЛИМПИАДА

 

Манастирът Благовещение Богородично

е православен женски манастир в село Олимпиада , Халкидики, Гърция, част от Йерисовската , Светогорска и Ардамерска  епархия. Манастирът е разположен на 110 km от Солун и на 15 km от Ставрос. Основан е в 1993 година. С богата духовна дейност в региона, гостолюбивите монахини ще ви посрещнат с почерпка  и ще ви обгърнат с любов. В манастира има богата колекция от атонски църковни произведения, които може да си закупите.

Град THESSALONIKI

Солун е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина. Солун е главен град в географската област Македония и административен център на област Централна Македония. Населението на града е 363 987 души, а с предградията е 800 764 души. Град Солун е включен в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство.

Тесалоники / Солун/ като град е създаден 315година преди Христос от цар Касандър, назовава го така по името на жена си Тесалоника[2] , сестра на Александър Велики , като по този начин обединява различни племена.

Градът е построен по продължението на Термаико залив/ Топъл залив/.

Зад модерното строителство се крият паметници, руини, легенди от отминали векове. Навсякъде в града ще срещнете много църкви от 4 до 21 век, от там идва и названието му –„ Музей на християнския свят“.

Закрилник на града е Свети Димитър. Димитър е бил много красив младеж, открояващ се с хубостта си и военните си способности. Цар Максимилиан го поставя главнокомандващ войските и охраната на града.  Закърмен с християнството той започва ревностно да го разпространява, в резултат на което пострадва мъченически. Свети Димитър загива с името на Христос на уста. Очевидци разказват, че в трудни ситуации се явява и защитава любимият си град от нападатели.

Църквата „ Свети Димитър“

Крайбрежният булевард

Сърцето на града издържало  ударите на вековете и днес, чрез своите забележителности показва неуморно блясъка от миналото на всеки посетил го турист.

ОСТРОВИ В РЕГИОНА

 Остров  Тасос

Та̀сос е остров в северната част на Бяло море, близо до брега на Македония, при устието на река Места. Главен град е Тасос, наричан често Лименас. Второто по големина селище е Лименария. С площ от 380,1 km² и обиколка 80 км , това е дванадесетият най-голям остров в Гърция.

В историята се появява за първи път 7 век преди Христос, известен със своите златни находища и забележително вино. По форма пристанището е като раковина, отворена към тракийския бряг. Мирис на бор и сол се носи над острова.

Издържал нападенията на финикийците  и персите, превърнал се в колония на атиняните, по времето на Македонската династия е независим остров.

Но нападенията не свършват до тук: римляни, латини, византийци, италианци от Генуа, турци, венецианци, пак турци- много са ръцете през които е преминал островът. От 1813 до 1902 със султански ферман става собственост на везира на Египет-Мехмед Али . Освободен 17 юли 1912 година. Богат на злато в древността, днес Тасос е богат на история, култура, пейзажи и гостоприемство. В прегръдките на кристално сините води на Егейско море, скрил множество руини от антични градове, обвит в легенди островът е желана дестинация в региона.

От Керамоти до Тасос пътят с ферибот отнема 30 минути. От Кавала до Тасос се пътува час и 45 минути с ферибот и 45 минути с кораб с подводни криле. Информация за актуалните цени и разписанието на фериботите можете да намерите на: http://www.thassos-ferries.gr/

ОСТРОВ АМУЛИАНИ

Амулианѝ е малък остров в Северна Гърция  с 542 жители.

Намира се  само на 20 минути с ферибот от ръкава Атон на Халкидики. За разлика от много други гръцки острови, този е малко познат на чужденците и се посещава предимно от гърци.

До 1925 година  островът е бил собственост на монашеската държава Атон и тук са живели само няколко монаха, които са се грижели за маслиновите  насаждения и стада с овце. През 1925 г. островът е предоставен на бежанци от Мала Азия, предимно рибари, които запазват поминъка си.

Островът ще хареса на почитателите на почивките по къмпинги и на тези, които обичат водните спортове като гмуркане и плаване с каяци по малки ненаселени островчета.

 

[1] Сарацините  са били група от номадски и полуномадски народи, които доминирали в Близкия изток. Предполага се, че те са били народи от Мала Азия, които мигрирали да заемат земи близо до източния край на Средиземно море, където днес са Ливан и Палестина.

[2] Баща й, Филип II, я нарекъл така в чест на победата си над тесалийците. Името може да се преведе като „победа над тесалийците“.